автор: anych

Дойде моментът да ти кажа “Сбогом!”
Раздялата на прага ни седи…
Със теб да бъда повече не мога,
запалила съм своя жертвен огън -
на кладата са всичките мечти.

Бленувахме ги заедно, тихомълком…
Накрая с друга ти ги сподели.
А аз преглъщах тайно всяка мъка,
усмивката ти носех на разлъка
и чаках да престане да боли.

В сърцето спомените наши нося,
оставили в душата ми бразди.
В гърдите ми надигат се въпроси…
Не искам любовта ти аз да прося,
когато другаде я посади…

Сега си тръгвам. Вътре в мене стене.
Излях във рими всичките сълзи.
Различен път със тебе ще поемем…
От стиховете ми, за теб родени,
частица, моля те, си запази.