Кой открадна глухите удари
на моето мъжко сърце?
Похитени са тихите сънища
от бели и нежни ръце.
Пак разсъмват облачни утрини
в уморени и тъжни очи,
а денят ми се лута самотен
по сивите, хладни мъгли.
Всяка вечер рисувам по мрака
пътеки към стари мечти,
а звездите танцуват с луната
по тъмните, прашни ъгли.
Плаче тихо влюбено чувство -
в пианото тъжен рефрен.
Не целунах желаните устни,
заспали далече от мен.