автор: kalin8

(Една история с поука.)

Знаех си! Има една приказка-внимавай какво си пожелаваш...
Е! Пожелах си! Отде да знам,че журналистката има връзки в „Орбита“?И сега тичам насам-натам да уреждам
нещата.Помолих директора за транспорт.Нали трябва хубаво вино? Няма да се излагаме пред чужденците я! Двама юнаци отиват до Асеновград -за „Мавруд“!
-Защо е тая дандания?
Захваща ме още от вратата,бай Трифон, като да не знае...
-Ами,нали имаме гости, другарю директор! От Грузия! Та трябва...
-Слушай, ей ! -Чак заплашително става от стола си-Да не се изложим нещо! Вземи,ако трябва, пари от касиера, но всичко да е топ. И да вземат и Станимъшка ракийка им кажи! Няма да пием разни водки или пърцуци!
А! Самопокани се и това ти е! Сега какво? Сега, за да няма обидени, отивам и каня профпредседателя, партийния секретар,главния инженер, главен счетоводител...Другарска вечер е това,не е шега работа!
В столовата-вавилония! Леля Миче не може да изгони носещите продукти, дето все се навират в кухнята.Добре,че има и помощнички. Изкряка насреща ми заради прибавените още хора,ама просто няма избор.Това е!
-Защо не виждам тонколоните? Къде е музиката? Любо?-Свиват рамене без отговор, ама и аз не чакам...Отивам в клуба, а там Любака с една отвертка ровичка нещо в „Грундига“.Около него-ленти, ролки...
-Абе, ще стане, ама иска малко време.-Отговаря преди още да съм попитал и примигва...Познавам това нещо-неговото примигване! Значи-работата е някой ,дето живее по-наблизо, да прибяга за друга „щайга“(казано на жаргон).
Е, поне знам докъде сме...
И така -почти през целия следобед, докато столовата не е приведена в тържествен вид, масите подредени и пълни,както се полага за един хубав „производствен“ банкет...
Ще пропусна редица подробности-приветствени слова и прочие...Пихме от Станимъшката ракия за дружбата,както си му е редът, а после...После дойде редът на виното...
Тостът...За него седнах да описвам всичко до тук!
Изправи се един млад човек с чаша вино в ръка и заговори на руски с типичния кавказки акцент:
-Бих искал, драги приятели, да пием заедно за това, че Ви има на този свят и че споделихте с нас Вашият хляб и вино.
Една много стара приказка разказва за Огъня на дружбата, който може да стопля сърцето и от огромно разстояние...
Един човек бил хванат от враговете си и завързан на върха на една планина -оставен да умре от студ. Неговият най-добър приятел опитал всякак да го спаси, но всички пътеки били завардени и не можал да премине от никъде.Тогава се качил
на съседен връх и запалил буен огън. Замръзващият се стоплял гледайки огъня, защото знаел, че някой мисли за него...Нека знаем, че колкото и да сме далеч едни от други, има начини да топлим едни на други сърцата си...
Лично аз забравих всичко останало. А вие?

Б.Калинов.11.05.2010г.
Пловдив