автор: feniks

Разчупиш ли
до булото си-
вихъра
и хвърлиш ли
стрела
в око на изгрев,
развееш ли
в зениците му-
тихото,
разлееш ли
по билото
платна от
птици.
В желанието
на коси-преплетени,
треперещи и
стенещи,
сред устните ти-
плахо
стелещи и
полудели.
Изворни,
различни,
шептящо-верни
и умислени
и бегли,
ухаещи.
смолисти,
млечни и
вечно-
речни...
Разчупваш мен!