автор: veniamin

Когато
бавни часове минават
като камили през пустиня –
представям си те;
винаги застивам
в протеклите през рамката картини –
под цъфналите кестени и думи,
по-леки от почуда на глухарче:
че тази нощ
            ще ни похарчи...
И няма в теб да се събудя.

***

Подобно пламък син
на миналото книгите изгарям.

Да, искам – в друго измерение,
където времето не причинява болка
и мислите не търсят стари рани,
а ние, двамата, летим, летим...
в свръхземната си
                        обиколка.