Търси го между капките вода.
В онези сутрешни валежи,
с които ни поръсва пролетта.
Едно дете там тихо ще седи.
На пейка - събира в шепите вода.
Казва - "Ще поливаме лалета..".
То знае как бързо изчезва пролетта,
и затова водата си пести.
В очите му ще видиш топлина.
Косата му е мокра и студена само.
Две малки шепи, колкото една.
А в гърдите му - сърце за двама.
За него
и за малкото лале
до пейката..
Blaze