ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: darya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14139
Онлайн са:
Анонимни: 575
ХуЛитери: 0
Всичко: 575
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | (strahotno)
Октомври - обичайно грозен
с мъглявостта си - ме прие,
опита да превърне в проза
горчивото ми битие
и тъкмо вече да се слея
с разкиснатите му черти
(встрани от ямба и хорея),
една врата ме приюти
с две чаши, масичка... Припряно
в присъстващата тишина
започна Димчо Дебелянов:
"Ако загина на война..."
И зашумяха златни листи,
преди да се превърнат в смет;
топяха се стъклата - чисти,
сами приличащи на лед;
висеше буренак намръщен
покрай олющени стени -
той също раснал бе и също
от влага и от скръб изгни.
И полетяха странни птици
от извехтелия килим...
... Нам Бог е подарил езици -
поне веднъж да замълчим.
Публикувано от Angela на 09.02.2004 @ 05:08:22
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 3
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1311 четения | оценка 5 | показвания 117378 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Балада" | Вход | 6 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: БАЛАДА от ipalam на 13.02.2004 @ 04:06:24 (Профил | Изпрати бележка) | Ех, ти, ранобудниче, ранобудниче ет дир точка бе ге!
Какво да направя сега, като не разбирам сигналите, които ми изпращаш.
Между впрочем подобно чувство съм изпитвал и друг път. И не веднъж. Например когато съм общувал със стиховете на Анри Мишо, на Кенет Уайт, на Артуро Коркурера и най-вече на един сръбски поет - Васко Попа. Чета ги аз, преведени на български (на майчиния ми език - да не мислите, че в България само турците имат майчин език! Нашият бил български, а пък техният - майчин! Хайде де! Те имат майки, ние нямаме!), и нищо не разбирам. Та чета аз стиховете на споменатите вече поети, мамка му, страшно много ми харесват, чувствам въздействието им, някакви жлези с вътрешна секреция се отпушват в душата ми, мозъкът ми се изпотява, а нищичко не разбирам. Спомням си един лаф на бай Найден Геров, изречен преди сто и кусур години: "Речите, подредени без определена связ, не показват никаква мисъл." А бе, викам си, бай Найдене, има тука някаква связ, но е твърде особена, не я виждам, ама я усещам, на - мозъкът ми се поти! Аз на царя започнах да му разбирам, политиците са ми ясни, те и нищо да не кажат пак ги разбирам какво казват, с дипломатите нямам никакъв проблем, дори оная черна кутия, Бойко Борисов, дето се отваря при всеки сакатлък, станал някъде из пределите на родината, ми е ясна като бял ден. Аз и с тайните говори на софийските ученички от 1929 година съм на ти, защото съм ги изучавал старателно и дори съм полагал изпит за тях.
Тези знаци - "… : )"- от съвременните "Ай ти" технологии обаче ми бягат, мило ранобудниче ет дир точка бе ге, така че горещо те моля да ме светнеш на тях.
Твой признателен Ипаламчо
|
]
]
Re: БАЛАДА от glishev (glishev@abv.bg) на 29.02.2004 @ 15:47:00 (Профил | Изпрати бележка) http://mglishev.blog.bg/ | Tova e to. Poetyt i kato mylchi, pak vika. Iska mu se da zamylchi, no i tova veche e poezija. V tozi smissyl maj shte e hubavo da se napishe neshto ot roda na:
"@>-/--
:/
:D, :I."
V smissyl:
"Podavam ti rozata
i se sramuvam
i da govorja, i da mylcha..."
Mychno neshto e poet da mylchi. |
]
Re: БАЛАДА от aurora на 09.02.2004 @ 05:58:06 (Профил | Изпрати бележка) | Да замълчим... който не може да разбере мълчанието ни, няма да разбере и думите ни.
Силен стих! |
Re: БАЛАДА от ipalam на 13.02.2004 @ 01:45:29 (Профил | Изпрати бележка) | А бе то, както казваше учителят ми по френски, "си е ебало мамата" (това, в кавичките, той го казваше винаги на български). Аз, впрочем, не съм никак уверен в собствения си призив. Може би исках да кажа, че поне ние, дето господ ни е надарил или ударил по главата, бихме могли малко да се сапикясваме (тази дума, макар да е глагол и да е в първо лице множествено число, не е на френски, дори не зная дали е изобщо на някакъв език, но означава нещо като "да внимаваме") в приказките, защото имаме образци, които "и гъза да си съдерем" (и това го казваше учителят ми по френски), няма и да се доближим до тях; и защото обяснимо е някак ненадарените да приказват повече - това са някакви компенсаторни механизми, които правят ненадарения по-устат. Все съм си мислил, че поне надарения трябва да има някаква своеобразна хигиена на мислите, чувствата и така нататък, или поне на начина, по който ги изразява. И сега си мисля, че едно стихотворение трябва да бъде екологически чисто, та този, който навлезе в дебрите му да се чувства уютно, да не изпитва страх от токсични въздействия и да не бърза да излиза; да влиза отново, когато му е крив светът или когато му е радостно, или когато му е едно такова - никакво.
От друга страна обаче, ако за малко замълчиш или се отпуснеш, то кьораво и сакато ти се качва на главата и почва най-нахално да те навиква като майка-мащеха - от ония, в приказките за лошите майки-мащехи. Както казва поета "денем ме навиква, нощем ме отвива". Моят учител по френски не е поет и последното в кавичките не е от него, макар да е казано на български.
Исках да ти кажа нещо хубаво и приятно, и истинско. Май че не се получи.
Защото съм слаба ракия! (Така мисли учителят ми по френски.)
Но един ден, когато овладея думите, ако не стана учител по френски,
непременно ще ти го кажа.
Заклевам се!
|
]
Re: БАЛАДА от ipalam на 13.02.2004 @ 09:50:46 (Профил | Изпрати бележка) | Предполагам, че това бе написано внезапно, спонтанно и да ти призная, ме обзе черна завист. Аз пиша изключително леко, от една страна, бих казал малко несериозно, като че ли на шега. От друга страна, инкубационният период при мен е убийствено дълъг и мъчителен. Ако нещо провокира съзнанието ми - например обида, болка, щастлив миг (и това се случва), несправедливост, засегнато себелюбие и т. н., реакцията при мен закъснява понякога с години. Това е и добре, и не е добре. Не е добре, че болката от един инцидент например я нося с години и тя ме разяжда, но пък е добре, че и приятното чувство остава също така за дълъг период и подхранва надеждите ми.
Имам сериозни основания да твърдя, че владея отлично всички стихотворни техники, но въпреки това никога не съм бил добър импровизатор. Колкото пъти съм се навивал на стихотворни импровизации, все съм се провалял с гръм и трясък. Познавам пишещи братя (и братовчеди), които със завидна лекота превключват от една тема на друга, от едно състояние на друго. През живота си не съм успял да позная повече от три думи в една кръстословица, дори когато тя е на тема, при която се чувствам в "свои води". Стихотворението "Балада" бе провокирано от едно посещение в къщата-музей на Димчо Дебелянов в Копривщица. Бяхме една много весела и жизнерадостна компания, подхвърляхме си остроумия, а денят беше мрачен, дъждовен и не съм сигурен дали е бил октомврийски, но имаше много нападали листа от дърветата. Тогава наистина ми се стори, че чух гласа на поета: "Ако загина на война, жал никого не ще попари…" Спомням си също, че се напъвах да си спомня някой друг стих на Дебелянов, но колкото и да се напрягах, не ставаше. Чувствах се оглупял. И това чувство не ме напусна доста дълго време, докато не се появи въпросното стихотворение, което сякаш възстанови душевното ми равновесие. Но времето между посещението в Копривщица и написването на стихотворението беше повече от пет години. А самото стихотворение бе написано за по-малко от пет минути.
|
]
Re: БАЛАДА от glishev (glishev@abv.bg) на 29.02.2004 @ 15:51:24 (Профил | Изпрати бележка) http://mglishev.blog.bg/ | Drugi pyk pishat na miga, no posle redaktirat s godini. Redaktzijata pri Vas se ossyshtestvjava pod cherepnija kupol i stihyt izskacha zavyrshen kato reshenie na Vselenski sybor. Maj i rezultatite taka sa po-dobri. |
]
Re: БАЛАДА от BlackCat на 09.02.2004 @ 14:47:05 (Профил | Изпрати бележка) | Изкуши ме да ти пусна нещо (знам ли защо се сетих за него?!) на Зоя Василева:
* * *
Каква е тази мекота.
Пастелен - есенният вятър
пръхти и пее сред тревата
на есентта в сърцевината
между бакърени листа.
Какъв е този нежен стон
в очите сухи на цветята.
Лице на есен - седем цвята,
а тя самата -
полутон.
А на щурчетата в смеха
такъв възторг безкраен има.
Така чрез вятъра е зримо
невидимото за слуха. |
Re: БАЛАДА от ipalam на 12.02.2004 @ 13:25:58 (Профил | Изпрати бележка) | Много хубаво го е написала пустата му Зоя Василева!
Имам още мноооого да се уча и я постигна някога нещо подобно, я не!
Но може би няма и смисъл, след като вече е направено, знам ли?
За сега - да се порадваме на прелестния й стих, пък за другото - нека други да мислят.
Ако искат! Нали така?
|
]
| |