автор: Dimi

Опитвал ли си
някога в лице
на блед опал
дъха си да гравираш,
потрепва от отблясъци
студът,
внезапно замъглен
от дързост свежа.
и леко се затопля,
покорен,
поел,
макар повърхностно,
живота,
омаян,
не разтваря светлина,
но огъня ти връща
в капки нежност.
А тез сълзи,
събудени от теб,
са първият ти плод
като ваятел,
внимателно попий ги
с мекостта
на тънката памучна
всеобятност.
Ще видиш как
под твоите ръце
опалът във камея
се превръща.
Огледай се
в овалното сърце.
Позна ли ме?
Очите ми
прегръщаш.