автор: hixxtam

***

Нареждам мънистата-думи
на белия лист натъжен.
Мечтае нощта с пълнолуние
в блестящ от звездите сатен.
Болка и радост събирам,
мигове нявга отлитнали.
Вчерашни, днешни интриги,
мъдрости в кал запокитени.
Скърца в ръката молива,
в мен пак клокочи вулкан.
Жега и студ ме заливат
със спомена нявга живян.
Пише финалната фраза,
ръката трепереща, старата.
Забравил любов и омраза
с листа си паля цигарата.