автор: verginov

Ще усетя ли някога южния повей,
донесъл на птиците пролетни ноти,
звънливо разчупил с ефирния порив
висулките време по голите клони?

От мене си тръгна сърдития облак
на лятната буря след дивия вятър,
със късчета лед и трясък гръмовен
прогонил в съня ми горещото лято.

Тогава се молех неусетно да дойде
при мен златолиста, утихнала есен,
и в дъжд монотонен, тих и спокоен
да скрие сълзите на тъжната песен.

Но влюби се в мен белокосата зима
сега съм затворник в студени окови.
Дали ще се върне безгрижния повей,
ще дочакам ли някога тихата пролет?