Вали дъждът през борови иглички.
Как искам капките да преброя.
Безкрайни са и са красиви всички.
Не спират, идват и не се боя.
Небето синьото ведро излива.
Ше пия жадно живата вода.
Душа и тяло във едно се сливат,
под ведрата усмивка на дъжда.
Дъждовна вечност - топла и човечна
изпраща ми любимото писмо:
Да бъда дух, изпълнен със сърдечност,
а другото ще долети само.