автор: valiordanov

Слънцето когато се усмихне
и бледа стане жълтата Луна,
а песента на птици ме подтикне
да изоставя прелестта в съня.

Когато тъмнината е сразена,
а погледа попие в пъстрота,
която негативите ми взема
и ми превръща мисълта в дъга.

Когато по лицето ми усмивка
от слънчевия лъч се настани,
а щастие, душата ми повика
в простора необятен да лети.

Тогава ще открия своя смисъл
да бъда част от шарения свят,
а стиховете дето съм написал
ще имат свеж, усмихнат, слънчев цвят.

И ще преглъщам жаден свободата,
а идващите полети след мен
ще бъдат като топъл, летен вятър
и смисъл ще е всеки следващ ден!