автор: amateur

В монитора зазяпан аз седя
седя и не усещам даже
как във невидими пространства всъщност зяпам
и мислите ми някъде блуждаят.

Нов цикъл почвам, тука for, там while
променливи, рекурсии и класи
а мисля за море и за жени
эа смях, безгрижие, вълни и прашки.

Усещам се, налагам си едвам
да продължа с проклетата програма
и покрай циклите си мисля примирен
че сам зациклил съм в бездънна яма.