Проходил на краката двата,
помислих: „Аз – Човекът, съм Господ на земята!”
Създадох огън от искра небесна
и каменната брадва, така небезисвесттна.
Открих желязо, мед, руда -
за тях изрових земните недра.
Не плашеше ме ни пустиня, нито планина.
По моя възходящ маршрут
бях пипнал злато, нефт, барут -
то се вижда в Ирак, Кувейт, Бейрут.
Заиграх се в Хирошима с водорода
(кой ли имаше изгода?).
Сътворих и всякакви машини -
най-солидни,
но дали пък бяха безобидни?!
За звездите закопнях, в Космоса летях,
за да се докажа.
Исках и да се облажа.
Така не осъзнах поразата
на земята: Аз – Човекът, бях
не Господ, а проказата!