автор: Ponedelnik

Помогни ми да намразя този свят,
да обичам на инат. Да бъда строга.
(Когато двете ми ръце са Рай и Ад,
и Дявола, и Бог изглеждат хора)
Помогни ми да не вярвам в чудеса.
(И без друго всичко в мен е на изчерпване).
За виновните, невинна ще е тя,
за останалите... просто твърде грешна.

Помогни ми да живея безпределно.
(Не искам къща. Нито покрив - а луна).
Макар и слаба някак си ще оцелея,
до края на света. И след това.

Помогни ми за секунда да съм жива.
(не искам повече, защото ще е хубаво).
Като млада баба беше самодива,
наследих от нея зимата. И името.

Помогни ми да помогна и на себе си,
(че приятел в нужда, казват, се познава).
Но внимавай! Да не стане като предния,
опита се. Не стана... и избяга.