автор: Ponedelnik

Мама често ме приспиваше със приказки,
изкривени...от щастливи съвпадения.
(Бях повярвала на принцове и рицари,
до момента в който свикнах да ги мразя)

До момента в който всичко в мен порасна,
и превърна се в обект на отрицание.
А прегръдката ти мамо стана тясна,
и не водеше към себеопознаване.

Тогава думите ги нямаше - но днес,
са причина мамо с теб да сме си чужди.
(Ако някога превърна се в човек,
обещавам да се върна в твойте мисли)

И мъжете до които се докоснах,
прецъфтяха от това, че съм безумна.
Красотата ми е в повече. По устните,
но за сметка на това изглеждам скучна.

Съжалявам за престъпното държание,
за нанесената болка във гърдите.
Ако можех бих ти купила прераждане,
и момичета...които да обичаш.

...

Днес започнах нова работа. С тъга,
приближавайки се с тебе ежедневно.
Работя мамо, във завод за тишина,
и по мъничко умирам. Неизбежно!