автор: yossifova

Когато те обичам – оцеляваш,
а думите ми стават топъл дъжд,
във пролетно-зелено озарявам
очите ти на тъжен мъж.
И в твоето небе студено
се ражда сън –
как изведнъж
една осъмнала сама сълза
създава жадно
представата за двама.
От капките сребриста влага
пониква хлебородна ръж –
запретнал белите ръкави
на мъжката си страст,
там –
между земята и небето,
омесваш хляб
от глад
и чакан дъжд.