автор: Manuelitta_Calle

Обичам да съм другаде понякога,
да съществувам успоредно с времето,
да бъда и навсякъде, и всякога,
пред тайната омая на безвремието.

Обичам да съм никоя понякога
и да забравям клетката на тленното...
Въздушна да потъвам между пясъка,
да пия от нектара на безвремието...

Обичам да съм истинска и странстваща
и тъй непостижимо затършувана
из тайните предели на пространството,
от своя дух зована и бленувана.