автор: Manuelitta_Calle

Защо ли, щом те видя, преобръщаш
реда на подредения ми свят?
Към мене поглед даже не обръщаш,
а мойте мисли все към теб клонят...

Дори на метри да си, пак усещам
аз допира на топлата ти длан...
И твойте мисли сякаш предусещам,
и всичко мое искам да ти дам...

Щастливка ще е тази, на която
целувките си ти ще подариш
и в парещото, в пагубното лято
със щастие безкрай ще я дариш!

А аз ще гасна, тъжна и самотна,
тъй, както неведнъж си е било,
ще си припомня любовта сиротна
с „Надеялись, а все ж не пронесло...”.

И ще чета пиесите на Чехов...
Пък сетне със усмивка на уста,
ще кажа, че съм млада и че ето,
усещам вече, идва любовта...!?