автор: musketar

Завой след завой,
разгръщам пътеката.
Какво четиво!

Пухче от топола,
на баща си приличаш,
на облака...

Паднал бор
напряко на пътеката -
цезура в стиха й.

Кукувицата кука.
Сякаш със мигли
мига гората.

Паяк опъва блестящи нишки.
Дъх на мащерка
ловИ.

Калинка кацна на ръката ми.
На стоп
й се пътува.

Бяла пътека.
Език е изплезила,
току пред върха.

Връх като трън.
До кръв е издраскал
петите на залеза.