автор: traveller

И аз не вярвам, че ще дойда пак.
Отдавна ми е време да ме няма.
А вие сте виновни да съм знак -
че трябва ви човек,
за да ви мами.

Не вярвам, че сълзи ще потекат.
Отдавна имам стрехи да ги скрия.
Отдавна съм преминал всеки съд,
във който бяхте
страшните съдии.

Отдавна станах пясък и небе.
Сега съм и последното огниво.
Убийте ме в студените ръце
и после заумирайте
щастливо.

Не искам да се връщам пак при вас,
макар че уж дойдох да ви спасявам.
Спасените отдавна са без глас -
молитви няма как
да обясняват.