Ех, любов, пренебрегвана, чакана, търсена, няма те!
Ти, безпътната скитница пришълец си на тази земя...
Толкоз дълго те чаках, че вече не вярвам, не вярвам в теб.
Толкоз често гасих твойта тлееща, слаба искра...
Най-красива измислица, най-ненужно низвергвана грешница,
що ли дириш на тази безпринципна, падла земя?
И не виждаш ли как от принцеса неземна във вещица
те превръщат рутинните, смешните земни дела?
Ти, вселенската, святата, гордата и поруганата,
дай ни знак, че до нас ще си в сетния час...
Ти, виновната, грешната, страшната, необузданата,
покажи, покажи ни, че още живееш сред нас!