автор: Manuelitta_Calle

Предчувствам, че отново ще те срещна
случайно пак след тридесет години,
но тъй противна ми е тази среща
и тъй ми е противно, че те има...

Досадно ми е, че си тъй далече,
че смееш се, ликуваш и тъжиш,
а споменът за мен изтрит е вече
и влюбено за друга ти мълвиш.

За чужди устни може би бленуваш
и пламък във очите ти блести...
А мойте тъжни клетви не дочуваш
и песните, що вятърът реди...

Сега съм млада, силна и красива,
сега съм твоя сбъдната мечта!
След време ще съм само сянка сива
на спомена ни скъп за любовта...

Със сигурност отново ще те срещна
след двайсет или тридесет години:
ще се усмихнеш ти, с ръце ще плесна,
но после, знай, с тъга ще те отмина!