Ти си моята майка,
ти си мой свят дом!
Твоя хляб ми е най-сладък
и пред теб само правя поклон!
Рожбо свидна на хан Аспаруха
в едно три народа събрал.
През годините мина напук
на пореден прокобник
уж богоизбран.
Колко набези само отби,
колко пъти бе в нечие робство?!
Но покорно глава не склони,
не понесе позорно господство.
Не , не търся от теб чудеса
не очаквам от тебе богатство.
Чудесата човек прави сам,
теб те има Българиьо,
какво по-голямо богатство.