автор: Manuelitta_Calle

Живеехме на гребена на лятото,
опиваше ни въздух от мечти,
кънтеше в нас гласа на непознатото
и хранеха ни слънчеви лъчи...

И пиехме без мярка, да припадане
от виното на неизвестността,
желаехме, и любихме, и страдахме,
забравяхме за действителността.

Но ето, че отишло си е лятото,
далечни са небесните звезди
и тъй порочно стана непознатото,
че молим се за истински сълзи.