автор: Silver Wolfess

Искам да питам дали те боли? И мен боли.
Бях завихрена в око на тайфун от илюзии,
кораби звездни от лунно сребро построих,
бъдеще време за наивните детски фантазии.

С капитанската шапка и бинокъла стар
всички ветрове и посоки стисках във длани,
бе нелогичен малкият времеви календар,
времената - пръстени бяха в мачти събрани.
Бе любов без грях, безусловна, изчистена,
с клетва подпечатана в искрящи зеници,
хлапашки безразсъдна, вишна разлистена,
любов - единствено причастие за птици.

Но притихна вихърът на големите страсти,
от безкомпромисна трезва реалност стопен,
корабите не стигнаха бряг на свойте Итаки,
събудих се, Горгона се бе надвесила над мен.
Тя се смееше и мяташе змии във косите,
злъчно хранени с парченца от живата плът,
острите зъбчета се целеха право в очите,
дупки в сърцето направиха - да го упоят…
Пълзяха гадинките гадни по гордата мачта,
вместо панделки виснаха любовно на грота,
обсебваха трайно на корабите бели телата
след това спяха доволни, наяли се до охота.

Водата мътна прииждаше, водата поглъща,
без мечти как ще пребродиш дълбока вода,
тегли където безвремието ехидно се киска,
с крясък на медуза разбила се в остра скала.
Гола и уязвима, треперех цялата в страх,
без корабите във водовъртежа ще се удавя,
тогава ставах, намествах товара и тръгвах пак
с този товар така ще си крача до края.

Голотата ранима свенлива се крие зад маски,
според случая - клоунски, вълчи, с капризни черти
спектакълът режисиран е в измислени краски,
лентата житейска в метафори се върти…

Публиката жадна иска още от свойте актриси,
с чужда болка да се пречисти от своя си грях,
не знае че артиста плаче зад театрални кулиси,
че артистът често се смее с бутафорния смях.
След фар ослепял на ръба колената подвивам,
в скута спомен люлея и кораби отново строя,
с пръсти изтръпнали платната разкъсани кърпя
перо по перо от восък слепвам за полет крила.

Нека в другото плаване не бъда аз капитана,
нека друг навигация води, ще му се подчиня,
само нека газя в чиста вода, аз ще съм океана,
ще отпивам от чаша лазур и светлина…

Знам, боли от разбити илюзии.
Не се страхувай! Цяла флотилия нарекох на теб.

08.02.2004