Поредният ден отминава.
Защо ли към тебе се връщам ?
Подобно клокочеща лава,
живота си в пепел превръщам.
Скали по земята изстинали.
Виновност и толкова грях .
И как ли назад да се върна
при чувства , превърнати в прах ?
Потъвам в очите ти черни-
без път , без посока и цел ,
в две парещи сенки вечерни ,
които за спомен съм взел .