Картина с маслени бои,
последната, която нарисувах.
Преди да тръгнеш, ти небрежно се обу
и ме целуна без да се сбогуваш.
Рисувам от тогава със вода-
откраднаха ми цялата палитра.
Цветът е сив на тази свобода,
а земното небе намига хитро:
- Купи си истински бои, защо се стискаш?
- За любовта си се бори
не може само да я искаш...
Картона се размеква от сълзи,
грундирам с кръв платното бяло.
Нанасям с пръсти алени бразди,
а въгленът рисува по сърцето обгоряло.
Картина с истински бои,
последната,която изживяваш.
Преди да влезеш в нея се събуй,
че по жаравата от спомени минаваш!