автор: hristam

Кристалната пантофка отесня
по стъпките невидими на времето.
А онзи принц спокойно остаря -
понеже Пепеляшка бе намерена.

Тежаха балните трапези още,
ала живота беше с привкус нов -
не ставаха магии полунощни
във името на вечната любов.

И Пепеляшка тайничко мечтае
онази стара фея да изникне
/че вече в тази приказка скучае/.
И да превърне принца в тиква.