автор: anpas

От лазура на прегръдката
между небето и земята
се родих,
люлян от всички цветове,

втъкани във дъгата.

И роб,и птица бях.
дъхът отдавна скри се
в изгорелите крила.

А ти-от други свят-
момичето,
загърнато с лила.

От люляка се рони
твоето дихание.
На жадна пролет
устни си била.

И ти-от кратък миг ,
и векове страдание,
ако си цват-
бъди лила.....