автор: Veronika

Човекът в мен копнеж е и мечта,
недосегаема икона, дето все ме чака,
и ме дарява с нежна светлина
и сила да я търся в мрака.

Човекът в мен безспирно се намира
и с образи различни отстрани,
във другите се тихо преоткрива
с поток от неразбиращи сълзи.

Човекът в мен опитва да брои
секундите на земното си време,
а те са водопадащи бои
върху палитра от безвремие.

Човекът в мен е мъничък и тих,
безроботно приема всяка болка
и продължава без да спира да върви
смирено следващ своята голгота.

Човекът в мен е ням от тишина
родена след препускалите думи,
човекът в мен е бряг и е река,
дъгата седемцветна помежду ни.