автор: _katerina_

"Една голяма любов,голяма колкото света."

Лора стоеше до прозореца на спалнята си и погледа и се рееше някъде отвъд времето и пространството.Беше си обещала това лято едно пътуване.Мечтаеше за
едно вълнуващо приключение,което ще разнообрази живота и.
Работеше като лекар в един престижен институт,занимаваше се с клониране на органи за трансплантация.Така беше обсебена от идеята,че по цели дни не се прибираше и дори най-добрата и приятелка Маги рядко я виждаше.Маги искаше да я отдели от тази обстановка,да я разведри ,затова в един студен януарски ден заведе Лора в една туристическа агенция.Заедно избраха лятна почивка във Венеция.И ето,че този миг дойде.Лора все още гледаше през прозореца,когато телефона звънна тя се стресна .Прекъсна пътуването и в пространството.Беше Маги:
-Хайде ,готова ли си?Идвам да те взема!Ако не тръгнем до половин час ,ще изпуснем самолета.
-Да,да Маги.Почти съм готова.
-Не си и помисляй да ми измисляш причини да се измъкнеш!
Лора не обичаше самолетите,но пък на Маги не и се пътуваше два дни с автобус.
Венеция е приказно място и обещаваше,ако не друго то поне наслада за сетивата.
Този вълшебен град бе разположен в плитка лагуна и се къпеше във водите на Адриатическо море.Изграден от множество канали и островчета,тесни улички и мостове,връща всеки стъпил на това място назад във времето.
От летището автобус откара дамите до пристанището.Там те се качиха на малко корабче,което да ги отведе до площад „Сан Марко”.
Лора седна на една пейка в предната част на корабчето.Денят беше слънчев и топъл.Дългите и кестеняви коси се развяха от порива на морския бриз и тя се почуства като волна птица рееща се в небето.Никога не беше се качвала на лодка или кораб и сега пътуването и се стори невероятно.Корабчето пореше бистрите и прозрачни води подобно ято делфини.
Приближаваха бреговете на Венеция и пред тях се разкриваше приказна гледка.Храмове и дворци плаваха сред вълните,като че ли току що бяха изплували от дълбините на морската шир.Стълби се подаваха от дълбоката вода и водеха към красиви катедрали,цветни къщи с малки балкончета,отрупани с най-различни цветя.Слънцето се оглеждаше кокетно в кристалните води и перлени отблясъци танцуваха около брега.
Пристана беше пълен както с малки корабчета,лодки,модерни яхти ,така и с множество гондоли.Всички бяха боядисани отвън в черно,а отвътре в червено и златно , наредени като породисти арабски коне ,готови за състезание.Вътре в тях стояха в очакване на пътници галантни гондолиери,облечени в моряшки фланелки,с бели шапки и някои с китара в ръка.Пееха канцонети за несподелената любов на самотен юноша към неговата безсърдечна непозната.Лора и Маги вече пристигнаха на площад „Сан Марко”,пристъпваха бавно,като че ли бяха омагьосани и влизаха в някаква приказна страна.Гледаха онемели от красотата разливаща се наоколо-от часовниковата кула,през катедралата „Сан Марко”,до Двореца на дожите.На площада имаше ята от гълъби,които изобщо не се страхуваха от многобройните туристи.Накацаха по главата и раменете на Маги,а Лора се заливаше от смях и побърза да я снима.На площада,близо до пристана,се извисяваха две колони.Върху едната имаше статуя на Свети Теодор,а върху другата –крилатия лъв ,символ на Венеция.
Лора се насочи към колоните:
-Маги, искам да ме снимаш тук,между двете колони.
Маги за миг поиска да и каже,че венецианци избягват да минават между двете колони,защото там са изгаряли на клада осъдените .Но като я виждаше толкова щастлива и лъчезарна,я остави да се наслаждава на момента.Лора застана между двете колони,протегна ръце встрани,като птица в полет ,готова за снимка и изведнъж ,като че потъна в сън.
Тя видя площада пълен с хора,много хора,облечени в средновековни дрехи.Тя самата стоеше на нещо като ешафод,облечена като графиня , с ръце вързани на гърба.Отсреща на балкона на двореца на дожите ,се появи мъж на преклонна възраст,с вид на благородник.Той се обърна към нея:
-Лучия Веронезе,Светата Инквизиция Ви осъжда за вещерство!
Към нея се приближи мъж,с качулка на главата,който с факла в ръце запали кладата под краката и.
-Лора, Лора-Маги я разтресе-добре ли си?Какво ти е?
-Няма нищо ,добре съм .Само за миг ми прилоша ,сигурно е от пътуването.
Да продължим.Виж тази кула колко е красива.
Двете се приближиха да разгледат камбанарията и часовниковата кула.Камбанарията беше наистина впечатляваща .Построена като наблюдателна кула и фар за венецианските кораби и издигната върху римски фундамент,издигаше се цели 99 метра.Часовниквата кула по нищо не и отстъпваше,напротив-часовника беше огромен,украсен със злато .Два бронзови мавъра се появиха над него и удариха камбаната с позлатените си чукове.Под тях , в малка ниша,стоеше Мадоната с Младенеца.
Погледа на момичетата се спускаше надолу по кулата и попиваше от красотата и величието и.
Символите на дванайсетте зодиакални знака бяха изобразени върху син фон,а около тях имаше множество златни звезди.Крилатия лъв до тях зорко пазеше часовника и наблюдаваше фазите на Слънцето и Луната.
Разходката на момичетата продължи към катедралата „Сан Марко”-потънаха в една невероятна феерия от мрамор, злато и скъпоценни камъни, и позлатени византийски мозайки.Лора не преставаше да мисли за видението от площада.В ума и кънтеше гласът на дожа:
-„Лучия Веронезе, Лучия Веронезе,Лучия Веронезе...”
Следваща спирка в разходката бе Двореца на Дожите-образец на венецианската готика.Ефирност и приказна красота излъчва тази сграда-арките,прозорците,растителните мотиви над тях,съвършено орнаментираните балкони.Множество скулптури,олицетворяващи картини от Стария Завет,а над тях бдят ангели.Прекрасна мраморна облицовка и мраморни дантели,много злато и скъпоценни камъни, и множество прекрасни галерии.
Групата от посетители влезе в най-голямата картинна галерия в палата.Тук имаше изложени и множество статуи ,представляващи ралични исторически личности,символи на планетите,на пороците и добродетелите,както и алегории на занаятите.
Изведнъж Лора отново застана неподвижна.Пред нея се разкри нова сцена-баща и син спореха-
-„Джовани Кардучи,трябва да се отречеш от тази жена или ще изгориш заедно с нея на кладата!
-Татко,трябва да ме разберете,аз я обичам .Тя е моя живот,ако трябва ще изгоря заедно с нея,но няма да се отрека!
-Джовани,ти си ми единствен син.Някой ден ще бъдеш дож на Венеция,тази жена е куртизанка.Не можеш да бъдеш с нея!Тя е красива,образована, завъртяла е главите на половината сенатори, но ти не можеш да се ожениш за нея, а и се занимава с алхимия или каквото е там.Това Инквизицията не го позволява.
-Лучия се занимава с лечителство.Ако не беше алчния и злобен сенатор Гадуарди, никой нямаше да я обвини във вещерство, та тя помага на хората.Тя го отхвърли и той сега си отмъщава.Тя е невинна татко и Вие го знаете!
-Но Инквизицията не иска да го знае Джовани.”
Старият лорд напусна залата...
Един отнесен посетител бутна Лора и тя почти беше паднала,когато Маги я хвана.
-Скузи сеньора-опита се да се извини човека.
В една от залите Лора видя портрет на младия мъж от видението си.
-Джовани-промълви тя несигурно.
-Да,това е младия Джовани Кардучи-обясни гида-обещаващ сенатор и бъдещ дож на Венеция .Изчезнал безследно след екзекуцията на неговата любима младата куртизанка Лучия Веронезе.Била е обвинена във вещерство и изгорена на клада.Много трогателна история.
Лора беше тотално объркана от всичко,което и се случваше-както прекрасната Венеция, така и невероятните видения,които получаваше.
Нима всичко бе истина,дали тя вдействителност бе преродилата се Лучия Веронезе-не невъзможно!Лора беше убедена, че пътуването и всички тия нови картини явно и идват вповече.Може би има нужда от истинска почивка.Разходката из двореца на дожите продължаваше.Всичко олицетворяваше едно истинско тържество на готиката и великолепието.
Двете момичета бяха опиянени от тази красота.
-Маги,-прошепна Лора-искам да се върна на площада при колоните.
Двете излязоха навън.
-Знаеш ли Маги-продължи Лора- май е по-добре да отидем в хотела.Имам нужда от малко почивка и спокойствие.
Дамите се отправиха към към хотела.Багажа им вече беше пристигнал и спокойно се настаниха и се отдадоха на почивка.
Лора беше колкото изморена, толкова и озадачена от виденията, които получаваше от мига на пристигането.И все пак бе погълната от дълбок сън.
На следващата сутрин слънцето се опитваше да си проправи път през завесите и закачливи слънчеви зайчета танцуваха по лицето на младата докторка.Успяха да я събудят и се огледаха в пъстрите и лъчезарни очи.Тези очи бяха толкова топли и преливаха от кехлибарени цветове-кафявото отстъпваше на слънчогледовото жълто и нежното зелено.Да ,Лора имаше топли и нежни кехлибарени очи, но малко тъжни.Чувстваше се толкова самотна,затова работата и изпълваше и препълваше дните и.Маги беше най-добрата и приятелка още от детсвото.Никога не се караха и не се разделяха.Но Маги не можеше да и даде онази силна прегръдка в студените и самотни нощи,онова нежно докосване на силна ръка в прекрасна утрин,и онази страстна целувка, която се усеща не толкова с устните,колкото с трепетите в сърцето.
-Ехоооо-Маги почука на вратата и побърза да влезе.-Как спахте Ваше Величество?
-О ,прекрасно Милейди!Ако ми донесете и едно кафе ,Вие сте незаменима!-отвърна Лора на закачката.
-Предлагам днес да поскитаме из тесните улички на Венеция, а може и на гондола да се повозим-усмихна се Маги.
Момичетата се приготвиха,слязоха първо да изпият по кафе в ресторанта на хотела и тръгнаха на лов за приключения.Денят обещаваше много топлина и усмивки.
Градът преливаше от вода и това обясняваше многобройните мостове-по-малки, по-големи ,романтични като най-красивия-моста Риалто, и не толкова като моста на Въздишките.Днес той е най-романтичното място във Венеция,но неговото предназначение е било друго при построяването му.Той свързва Двореца на Дожите с Централния затвор.Бил е последното място,откъдето осъдените са можели да видят слънцето преди да отидат на заточение.Моста на Въздишките е бил добре познат и на една историческа и много интересна личност-Джакомо Казанова.Търговец, дипломат,шпионин, философ,магьосник,писател ,но най-вече най-известния прелъстител в историята.
Той е единствения избягал от този затвор след гениално организиран план.
-Маги,хайде да отидем да си купим карнавални маски-предложи Лора.-Може пък догодина да дойдем за карнавала.
Двете млади жени се отправиха към уличките със сувенири и карнавални маски.
Влизаха в почти всички павилиончета ,пробваха бели маски с черни пелерини,домина и шапки с пера,маски с огромни носове и шапки на шутове със звънчета.Звънкият им смях се разливаше във романтичния въздух.
В едно от магазинчетата Лора пробваше пищна рокля ,вероятно на баронеса или графиня.Към роклята имаше и интересна шапка с пера и златна маска.
В мига, в който Лора сложи маската пред лицето си ,отново получи видение-
намираше се в голям салон,пълен с хора.Всички бяха с бални рокли и изискани костюми-костюми на Арлекино и Пиеро,Панталоне и Коломбина, и на много други герои от Комедия дел`Арте.Танцуваха, забавляваха се, открито флиртуваха ,скрити зад маските.Пред нея застана млад мъж с плътно прилепнала кожена маска на лицето.Наведе се и я целуна нежно.Само с поглед я покани на танц и двамата заплуваха сред вълните от танцуващи и веселящи се хора.Той беше малко по-висок от нея, добре сложен и имаше здрави и силни ръце.Тъмни къдрици се подаваха под шапката, а зад маската пронизваха изумрудено зелени очи ,или може би бяха тюркоазени.Този поглед пронизваше сърцето и, или може би беше звън на златни шпаги .
-Хей ,момиче, в огледалото ли потъна-Маги изтръгна приятелката си от невероятния сън.-С тази рокля си направо зашеметяваща.
-Аз бих добавил и тези ръкавици сеньора-предложи един кавалер , който беше влязъл току що в магазинчето и подаде на Лора чифт бели ръкавици .
Тези очи , те бяха същите от видението.Тя остана неподвижна и потъна в неговия необятен поглед.Като че ли в този миг и двамата се върнаха назад във времето.