автор: ole72

Усмивки детски. Снопче от лъчи.
И вятърни треви във мен запели.
Дали старея? Няма. Замълчи.
И само слушай славеите бели.

Изгрява слънце. Детските очи
са езерни дъна към мен поели
Кристално чисти. Черна съм. Горчи.
Но как ме гали белотата смела.

Вървя и плача. Смея се на глас
Живея. С тях се раждам и умирам.
Деца, които гледам във захлас
и тяхното сърце за кръст избирам.