автор: igeo

Крият се думите под езика
от гледката.

Тук всеки камък е по библейски
съблазнителен за ходилото.

Под жлъчката на слънцето
проснат е моста,
като риза да съхне.
Като риза простряна, преди няколко века
нашушваща:
ако имаш два бряга –
дай единия на ближния си.
Бог трябва да е близо-наблизо
щом е дяволско мястото –
затова ще си предпазлив.
Ще пристъпваш като Колумб,
ще търсиш Индия, или Коломбина –
точно тук, край найлоновите торбички
и липсата на друг сърцераздирателен
белег на цивилизация,
по двата бряга на лятото.
По двата бряга на Лета.

Крият се думите под езика
от гледката.

И някъде там - далеч от канона,
но съвсем в средата на каньона
дето проснат е моста,
една ръка съвършена до бяло,
рисува Богородица с Младенеца
просто.