автор: hristam

Не се събуждат лесно спящи хубавици -
все пак са спали цели сто години.
Дори със ранг на истински кралици,
дали се будят моминско-невинни?

А принцовете, шпагите кръстосали,
понесли златни ябълки презрели,
ще видят, че дори и омагьосани,
красивите моми са остарели.

Самите те артритно ще проскърцват,
и тайничко ще си кълнат късмета -
не спряха сто години да я търсят
зад девет планини, та чак в десета.

Навярно някой все пак ще го стори -
по навик - не с онази стара жажда -
ще я целуне, тя ще промърмори,
че още й се спи. Да не досажда.

А после сънено ще го погледне,
ще го побутне вяло с показалец,
и кратко ще му каже с тембър леден,
че чака принц, а не окаян старец.

И...пак ще си заспи за сто години,
за да сънува, който си поиска.
След принца, в друга приказка заминал,
остана вещицата да се киска.