автор: Shepott

Слънцето, луната и многобройните звезди
те гледат ме отгоре и сякаш казват „ Забрави”.
И вятърът и на морето тихите вълни,
ми шепнат с мрачни гласове „ Върви напреде. Забрави”.

Но нима е толкоз лесно да забравя тази нощ
в която бяхме аз и ти прегърнати на кея.
Нима е толкоз лесно да се заличи сиянието в твоите очи.
Нима бе сън или химера целувката с която ме дари на кея.

Сега не ще те моля да се върнеш
да си спомниш пак онези дни.
Не ще остана сам очаквайки да ме прегърнеш
и няма да се връщам пак във времето преди.

Няма и да те забравя, от сърцето си не ще те отстраня
дори това да означава безкрайно да се нараня.
И щом сърцето ми изстине като мрамор, ще го сгрея
с оназ целувка нежна, която ми дари на кея.