автор: sinner

И въздуха във всяка клетка живот
бих отдала от своите клетки
да те бъде в мене любов...
Да те бъде... макар и ранима,
и ранена, от своята кръв
в твоето тяло, от нея
преливала бих всеки път
щом тихомълком се разболееш...

Щом изстине в мрака прегръдката,
и забрави се нейде целувката
от пепелта бих те изровила,
от вехтите книги и
старите спомени,
бих те създала от старото вино
само нека те има...

Ако в твоето тяло усетя
вирус на изневяра и гнет
и отровна лъжа да яде
противоотрова ще лумне веднага
от яростта на съхранена любов....
По-силна от всичко ще бъда
и своята капка живот
бих разбила на милион молекули,
да знам, че тебе любов
във всяка от тях ще те бъде!

Да знам, че когато
се изгубиш в баналните делници
и чудните твои отблясъци
посивеят потънали в прах,
ще се стресна ужилена
погледнала старите почерци,
ще те извая от прахта по-изящна
коробокруширала, преболяла,
за да бъдеш до края
любов....