Защото се страхувам от писма,
живея постоянно без адрес.
Смених сама стотици имена-
смених града, земята- без успех...
Понякога се будя вечер с крясък-
в прозореца се вкопчвам. Тихо чакам,
да се изнижат часовете ми от пясък,
за да не пусна пощальона до вратата.
Но има и податели, които,
без име и адрес ще ме намерят,
дори когато никъде съм скрита,
дори когато никъде живея.
В писмата си изливат странен гняв-
от миналото, вече причинено
и пишат ми- без капка жал и страх
за всичко премълчано, спотаено.
А аз съм вкаменена в тъмнината,
очаквайки поредните писма,
кутията съм скрила от вратата,
адреса съм изтрила от света.
Но ето този дяволски подател,
крещи до мен с мастиления глас:
"Ще те намеря, безадресен получател!!!"
Ще ме намери, да. Подателят съм аз.