(за себе си)
Уверих се, че те обичам
щом усетих уморения пулс на сърцето си.
Кръстопътно приседнах, неразплела коси.
Вече няма да тичам.
Кръстопътно приседнала не търся посока,
съдбата безока
упокой ми е дала.
Умореният пулс на сърцето е
несложна и тиха мелодия -
без име, без вето.
Не, аз няма да тичам,
даже не мога да стана.
Ето тук и така ще остана.
Като камък на кръстопът те обичам,
но не искам да бъда твоята рана.
Прескочи ме и тичай.
Тичай!