автор: nikoi

(малка дисхармонична песничка)

И все си мисля- няма да избягаш:
той конят ти е куц, а и дресиран
да се завръща все и да върви след впряга
на репетициите по умиране.

И все си мисля- ще изкашляш мрак,
"След Вас, мадам" наум ще ми изхрипаш.
Не бой се, няма накъде да бягам-
от вечност някъде не вярвам в приказки.

Но дойдеш ли, до кости подозирам:
на своята природа ще се смея-
че всеки ден се учех да умирам,
а не разбрах какво е да живея..