автор: Danielita

Чудесен пролетен ден, Великден. Зелен парк с езеро и много много цвят. Цветна дъга от Великденски яйца, редом с бяло-зелено-червеното знаме на всяко дърво.
Българска народна музика, хора и ръченици, балсам след изтощен от чалга слух. Български свещеник чете литургия на открито, сред парка. И хора, млади и стари, бедни и богати, много млади хора, с много усмихнати деца! Шест часа вече хората общуват, ядат печени агнета, дроб-сърма, козунак, пийват студена бира и играят народни танци с хъс и умение. Никой не иска да си ходи. Говорят за следващия празник.
В една кутия с красив надпис „Дарения” се събират средства за построяване на българска църква „Свети Георги”.
Боже, къде съм попаднала? Ново Възраждане ли започна? Христос ли во истина воскресе и благослови потомците на Аспарух макар и на тази далечна земя?!
Сега осъзнах, че ние , емигрантите сме много, че милеем за България, че носим българската култура в сърцата и душите си, че веем български знамена, че сме сила, която може да възроди България. Ако тя пожелае. И ако не ни смята за „избягали”.
Това се случи в Орландо, Флорида, САЩ.
За вас коментира: Даниелита.