автор: barona_36

Не с такава любов съм покръстен –
даром дадена, лесно приета,
дето идва при тебе на пръсти
и оплита в дантели сърцето ти,

и дори да издъхва на прага,
тя по-скоро е смъртна присъда...
От такава любов просто бягай
и не искай ратай да ú бъда.

Не такава любов днес ти трябва,
не такава любов заслужаваш,
а любов по-голяма от хляба,
дето взема и повече дава,

дето вика през девет морета
със гласа на безмилостна сприя
(нито дадена, нито приета
както казват – почти на тепсия),

дето плаши безплодната скука
и живее по свои закони,
а когато я няма, е тука,
а когато е тука, я гониш...

Точно тази любов ти е близка,
по-ужасна от стара екзема,
ала друга защо ли ще искаш,
ала друга защо ще приемаш?!...