Една пътека, дълга и самотна
Околовръст иэсъхнала трева
А нейде там в далечината
Заспала всякаш някаква върба
И трудно е до нея да достигна
Да си почна за да продължа
Да я събудя да ми поприказва
Да ми изплаче своята тъга
Дали при нея вятъра се спира
Целува ли я слънцето с лъчи
Дали от самота сега умира
Или от някой спомен и горчи
Далечна ли съм аз за нея
Тъй както е за мене тя
Дали на моята прилича
И нейната бездънна самота
Но зная някога ще бъдем двете
Ще я достигна с бавна крачка аз
По пътя си ще засадя дървета,
цветя и спомени за вас...