автор: Danielita

Светът излезе от кризата
и работа имам добра.
България пътува безвизово
и съм човек на света.

Синът ми заряза бара на зимата.
Приятелка има, не лека жена.
Живота полека в ръцете си взима.
Най-после съм на свобода!

Съпругът пак ме ухажва,
млад мъж ми изпраща цветя
и никой вече не забелязва
ни бръчки, ни бяла коса.

Туй чудо е камък в градината,
но с удоволствие ще замижа.
Един ден се радвам в годината
на първоаприлска надежда-лъжа!