Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Paradisodreamshotel
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14159

Онлайн са:
Анонимни: 482
ХуЛитери: 2
Всичко: 484

Онлайн сега:
:: Marisiema
:: ivliter

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗаповядайте
раздел: Други ...
автор: lita

Животът ми е пълна скука.
В него няма нищо достойно за възхищение.
То и аз ставам само за боклука
и затова ви каня на мойто погребение.


Ще се съберете в кръг около мъртвово ми тяло,
ще разкажете спомените общи за 2-3 минути.
Сигурно ще ви е много заебало
и ще помолите някой в края да ви събуди.

Ще си кажете:"Еее, жалко, че си отиде."
И ще ме забравите след година, месец, ден....
На мойто място някой друг ще дойде
и не ще се сетите нивга вече за мен.

Но животът е такъв какъвто си го направиш,
макар и да съществува думата съдба.
Не трябва никого за нищо да виниш,
а да съумееш да живееш на ръба.

Аз така да живея опитах се,
но до колко това стана... не мога да кажа.
Сега душата ми насред нищото скита се
и на този живот чака дублажа.

Предполагам, че и тя ще бъде нейде сред вас -
ще гледа студеното мое изражение.
И високо ще ридае на глас,
невярваща в истинността на това поражение.

Защото и тя като мен вярваше,
че заедно сме най-огнената жарава.
И двете от сърце любов дарявахме
и мислим, че не заслужавахме съдба такава.

Но аз не ще бъда напълно заличена, защото
вярвам, че поне на един човек исински съм помогнала.
И това в живота за мен е достатъчно -
да знам, че поне едно сърце аз съм трогнала.

След всички тези сълзи изплакани
и след цялото това изгубено време.
Ви благодаря, че края сте дочакали
и ви моля - пазете спомена за мене...


Публикувано от alfa_c на 31.03.2010 @ 22:13:53 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   lita

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Сюжет за една реклама
автор: LeoBedrosian
1099 четения | оценка 5

показвания 92446
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Заповядайте" | Вход | 3 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Заповядайте
от voda на 31.03.2010 @ 22:45:19
(Профил | Изпрати бележка)
Забрави за това погребение, Лита.
Не мога да приема поканата, защото може да съм преди теб...

Какви са тези мисли преди Великден?
Съдбата ли предизвикваш?

Утре ще те чакам със светъл стих.
Сядай и мисли.
Или излез на улицата и се вдъхновявай.
:)))))))





Re: Заповядайте
от lita на 31.03.2010 @ 23:44:27
(Профил | Изпрати бележка)
Наистина нетипични думи преди този светъл празник, но просто така ми дойде от вътре.. не знам защо.... В никакъв случай не предизвиквам никого =)

А колкото до светлия стих, дано, дано ми дойде вдъхновение за него =))

Благодаря, Вода! И Весели празници! =)


]


Re: Заповядайте
от carpediembaby на 22.04.2010 @ 07:27:26
(Профил | Изпрати бележка)
Хей приятелко, виж какво са пели студенттите още през 13-ти век

1. Хайде да се веселим, докато сме млади
След радостната младост
След отегчителната старост
Ще ни притежава пръстта

4. Да живее Училището, да живеят професорите
Да живее всеки
Да живеят всички
Нека всичко да цъфти


Re: Заповядайте
от lita на 23.04.2010 @ 10:53:47
(Профил | Изпрати бележка)
Така и трябва да е =)
Разбирам какво искаш да ми покажеш с това и ти благодаря!
Вярно е, че човек трябва да се весели докато е жив, а не да си пропилява живота в самосъжаление и депресия.
Тази моя творба беше породена от временно състояние, в което бях изпаднала онази вечер, но то вече отдавна отмина, така че чакам музата да дойде и да породи следващия слънчев стих =)))
Благодаря ти, поздрави!

]


Re: Заповядайте
от carpediembaby на 23.04.2010 @ 13:12:59
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, че мислиш така! Поздрави и на теб! Бъди!

]


Re: Заповядайте
от lita на 24.04.2010 @ 21:05:10
(Профил | Изпрати бележка)
!!!
=)

]


Re: Заповядайте
от Nita на 07.05.2010 @ 13:57:52
(Профил | Изпрати бележка)
Какви са тези думи , Приятелко !
Къде е оптимизмът и усмивката !?!
Няма такова нещо като погребение преди смъртта , а смърт не е достигнала онзи ,който има силата да пише и да се раздава !!!

Усмивки и слънчеви дни !!!


Re: Заповядайте
от lita на 09.05.2010 @ 16:39:06
(Профил | Изпрати бележка)
Ти ми го вдъхваш този оптимизъм, скъпа приятелко =)
Благодаря за палещите думи!

]