Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Заблеяло ми агънце... под Акропола Неделя. Като всяка друга. Поне така започна... Хубав пролетен ден. Стъпките ми сами ме отвеждаха в познатата посока: Монастираки, Тисио, Акропола... Вървях сама, радвах се на хубавия ден и на шаренията около мен. Унесена в мислите си не разбрах кога я чух, онази... най- българска песен:
Заблеяло ми агънце, в Тодорови кушари,
кату му агне заблея, цяло му стадо разблея.
Вървях, като хипнотизирана! После се затичах! Сякаш ми порастнаха криле! Исках да стигна по-бързо, по-бързо там –горе, от където долиташе този прекрасен БЪЛГАРСКИ глас, който вплиташе в себе си красота, свобода и мъка! Страхувах се, че всеки момент песента ще секне, и че няма никога да разбера кой се надпяваше с Боговете!
Тодур на агне продума, агънце байно рогато,
Защо си жално заблея, та ми стадото разблея?
Давни ти трева зелена, или ти вода не стига?
Агънце жално продума,байно ле бачо Тодуре,
Къде е мойта майчица?
Къде е мойта майчица?! Тези думи кънтяха в главата ми! Представих си МАМА, как е седнала кротко до печката, плете нещо и все поглежда към телефона...Представих си и ДЕЦАТА ми! Господи! При жива майка- без майка...Защо?! Защо?!
Все по- вече наближавах върха, а песента се лееше...
Тодур на агне продума, агънце байно рогато,
Таз сутрин рано в ниделя, дойдоха трима търговци
Шепа алтъни дадоха, Рогуша на тях продадух.
Най-после! Изкачих се! И го видях! Едно младо, хубаво момче- разтяга акордеона, а гласът му огласяше цялата околност.Тихо се приближих и седнах до него на плочките. Погледнах якенцето, което беше постлано отпреде му...имаше подхвърлени монети...и няколко цветенца...Онази предателска буца пак се беше спряла в гърлото ми... наведох глава и го слушах...
Агънце жално продума, помниш ли байно Тодуре,
Когато Тунджа придойде, синджир мостови събори
Твоето стадо шарено отвъд реката остана.
Ти покрай бряга ходеше, жално си милно плачеше
Моята майка Рогуша, тя ти стадото преведи.
Това дете (за мене беше дете) водеше песента, толкова високо, че Акропола се смали пред него! Не смеех да си вдигна главата! Не исках да се развали тази магия, която ме опиваше, задавяше и най вече ме носеше там...в моята РОДИНА!
С крайчето на окото си виждах, че се спираха и други хора, но кои са, какви са нито ме интересуваше в този миг нито исках да зная!
Помниш ли, какво убеща, каква ти беше думата?
Ругата ше и позлатиш, краката ше и посребриш,
Защо я байно продади на тези върли касапи?
Изправих се! Бяха се събрали доста хора–БЪЛГАРИ! В очите на всички ни плуваха спомени...Хванахме се за ръце. Макар и непознати, в този момент бяхме един юмрук! Един здраво стиснат юмрук! Запяхме:
Тодур си жално нажали, с медян си кавал засвири,
Като си с кавал свиряши, сълзи мо кавал убливат.
Спираха се и туристи.Те не разбираха какво пеем, но слушаха музиката, запленени от прекрасния глас на това БЪЛГАРЧЕ! БЪЛГАРЧЕ, което може би трбваше да пее на някоя световна сцена, а то пееше на плочките, пък било то и под Акропола!
Неделя! Но по- различна...
Атина
Публикувано от alfa_c на 31.03.2010 @ 10:23:38
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.88 Оценки: 9
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1308 четения | оценка 5 | показвания 52815 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Заблеяло ми агънце... под Акропола" | Вход | 10 коментара (25 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Заблеяло ми агънце... под Акропола от sineva на 31.03.2010 @ 12:17:39 (Профил | Изпрати бележка) | Мила, разтърси ме цялата!
Много е силно и въздействащо!
И така прекрасно те разбирам?!
Там, в чуждата страна, далеч от България, си чула една от най - хубавите български песни и то от дете?!
Пишеш невероятно!
Прегръщам те мила, Дани!:):):) |
Re: Заблеяло ми агънце... под Акропола от ASTERI на 31.03.2010 @ 12:42:21 (Профил | Изпрати бележка) | Страшно е, че талантливи деца напускат Родината!
Благодаря ти Синева!
Хубав ден ти желая! |
]
Re: Заблеяло ми агънце... под Акропола от valiordanov (val_iordanov@abv.bg) на 31.03.2010 @ 13:18:58 (Профил | Изпрати бележка) | БЪЛГАРИЯ, кънти от небесата
и ехото разнася този глас.
Настръхнах от главата до краката,
а Българин до костите съм аз...
И нека да немеят Боговете
пред силата, моща и светлината.
България е свежо, земно цвете!
България туптеж е за сърцата!
България е обич и надежда,
България е сила и възход!...
Ухание в което се оглежда
отруден, смачкан и велик НАРОД!
Поздрав за внушението Данче!
|
Re: Заблеяло ми агънце... под Акропола от ASTERI на 31.03.2010 @ 20:07:12 (Профил | Изпрати бележка) | Разплака ме Вал!
Благодаря ти!!! |
]
Re: Заблеяло ми агънце... под Акропола от ASTERI на 01.04.2010 @ 08:39:00 (Профил | Изпрати бележка) | България– е нежност и въздишка!
България– е стон ,от чернозем!
България– сме АЗ и ТИ! ДЕЦАТА НИ!
България, е ВСИЧКО днес за мен! |
]
Re: Заблеяло ми агънце... под Акропола от ortega (dobrinah@.es) на 02.04.2010 @ 01:47:29 (Профил | Изпрати бележка) | България за едни е маштеха задруги маика. радвам се честе тъкъв родолюбец. иаз ведна странакоиато ми стана втора родина, пуснах по радиото питат ли ме де е зората и варви народе вазродени. на чузда станциа поздравих БЪЛГАРИТЕ С 24 МАЙ ИКОКВО ОТ ТОВА. хората тук жевееят само за хлаба ,защото той е поголам от нас . тук хората прокудени се борят за оцелаването . и в България не е по различно. ако вие сте наработа исте оредили въпроса с тока просто сте щастливец . поет къщта не храни. дасте чували накой да е забогатял от поезиа. весели велигденски празници . надеждата
умира последна. |
]
]
Re: Заблеяло ми агънце... под Акропола от barona_36 (dendi38abv.bg) на 31.03.2010 @ 16:07:02 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти от сърце за късчето от България! |
Re: Заблеяло ми агънце... под Акропола от ASTERI на 31.03.2010 @ 20:10:30 (Профил | Изпрати бележка) | България- въздишка, шепот, вик, болка, обич!
Поздрави Иво!
Благодаря ти!!! |
]
Re: Заблеяло ми агънце... под Акропола от vladun (valdividenov@abv.bg) на 31.03.2010 @ 19:26:11 (Профил | Изпрати бележка) | Заблеяло ми агънце е песен, която като дете винаги ме разплакваше...
Сега, като четох текста ти, а-ха, пак да ревна...
Развълнува ме, Дани! |
Re: Заблеяло ми агънце... под Акропола от ASTERI на 31.03.2010 @ 20:12:03 (Профил | Изпрати бележка) | Песен, която винаги ми вадеше душата по особен начин!
Благодаря ти Влад!!!
Поздрави! |
]
Re: Заблеяло ми агънце... под Акропола от ASTERI на 31.03.2010 @ 21:10:34 (Профил | Изпрати бележка) | Но... имаме жило Лили!
Благодаря ти!!!
Поздрави! |
]
Re: Заблеяло ми агънце... под Акропола от ASTERI на 02.04.2010 @ 10:11:09 (Профил | Изпрати бележка) | Здравей Вики!
И мен... ме давят...
Благодаря ти! |
]
Re: Заблеяло ми агънце... под Акропола от ortega (dobrinah@.es) на 02.04.2010 @ 02:07:55 (Профил | Изпрати бележка) | моля да ме извените, първо помислих че става дума за накъкъв мъж. , но сега разбрах , че сте жена и ,че споделяте, като мен еднаква съдба .поклон госпожо. сега искам дави сподели. че когато прегставих моята книга на български ина испански ластовиче смах ме буди. трабваше да пусна химна горда стара планина. изправих испанците на крака. тук българире. не четат книги. ако ги каниш на гости да пият и хапнат трабва да йм платиш пътя . чулисте песента от дете некоронпирано с чиста душа. |
Re: Заблеяло ми агънце... под Акропола от ASTERI на 02.04.2010 @ 13:09:57 (Профил | Изпрати бележка) | Не искам да ги съдя!
Всеки има проблеми... а който си е чел - пак чете!
Благодаря ти ortega!
Горе главата и ...пиши!
Четем те! |
]
Re: Заблеяло ми агънце... под Акропола от sonnic на 02.04.2010 @ 13:29:17 (Профил | Изпрати бележка) | Боже, АСТЕРИ, колко много казваш и как хубаво и силно си го казала!
Малко са такива красиви моменти в чужбина, но душите ни пеят и плачат, когато ги срещнем! Наистина, това е една от най-българските песни, но тя е показателна и за неудачната ни Българска съдба. В творбата ти има толкова силни и противоречиви чувства, таках добре предадени, че не може да не предизвикат сълзи и от мъка, и от гордост, и от още нещо...
Поздрави за умението! |
Re: Заблеяло ми агънце... под Акропола от ASTERI на 03.04.2010 @ 10:07:32 (Профил | Изпрати бележка) | Здравей Соня!Благодаря ти за топлите думи!
Нещо не ми се получи, като оформяне на текста... исках редовете с песента да са по-навътре от текста но защо ми излезе така.... не знам. Може аз да не съм направила нещо правилно. И все пак не ви измори много това слято послание:) Тук има много такива моменти- и да плачеш, и да се смееш, и да се гордееш. и да се срамуваш...
Аз избрах този, който не е худ. измислица и който все още ме кара да настръхвам...
Благодаря ти!
Хубав ден ти желая:))) |
]
Re: Заблеяло ми агънце... под Акропола от Omaia на 02.04.2010 @ 13:44:28 (Профил | Изпрати бележка) | Усетих енергията на думите ти и те прочетох с кожата си, ASTERI. :)
А за мен това е знак, че написаното е истинско и искрено.
|
Re: Заблеяло ми агънце... под Акропола от ASTERI на 03.04.2010 @ 12:32:19 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти много, много!
Весели празници!
Поздрави! |
]
Re: Заблеяло ми агънце... под Акропола от NikolRus на 02.04.2010 @ 14:01:52 (Профил | Изпрати бележка) | Преглъщам и трия сълзите... Чувам момчето, което в неделя е пяло само на километър и половина от мен. Песента му достигна до мен днес...
Обичам те скъпа Данче! Радвам се, че те имам приятелко, радвам се че ме разплака! И знам, че всички заедно тук, далеч от България, сме като един юмрук стиснал здраво България и обичта ни към нея. |
Re: Заблеяло ми агънце... под Акропола от ASTERI на 03.04.2010 @ 18:08:10 (Профил | Изпрати бележка) | Tази песен...
Имаме живец Ники!
Това е!
Весели празници! |
] | |