автор: savaparvanov

Чувствате ли се Европейци, когато глутница вълци нададат вой някъде в квартала ви?

Аз да, но само когато съм си вкъщи и те се чуват отдалече.
Мамка му, нали се преместих в центъра! Тук трябва да има само дебели котараци.

Знам как се стигна до там псета и вълци да нападнат и последните бастиони на цивилизования град:

Вчера беше топъл слънчев ден. Преди два дни се бях напил две поредни вечери и от два дни не бях пил алкохол. След лицеви опори и душ в лека меланхолия излезнах в съседната Борисова градина, пълна с прекалено много хора. След малко дойде Стоян. В по-голяма меланхолия. След две бири се оживи, особено, когато обсъждаше разликата между естественото и позитивното право, докато аз сериозно обмислях варианта да изпростея и алкохолясъм в следващите два месеца преди да замина за Норвегия. В Борисовата се събираха сурови хора с червени и сини шалчета. Усетихме се, че ще има мач между Левски и ЦСКА.
Двамата отидохме да гледаме авангардно кино от 20-те години на двадесети век в кино залата на Натфиз.
Ей така, за контраст с битието.
Филмът много ми натежа. Беше Шведски. С шведски надписи и субтитри на немски. Ням. И тъп.
Уповавах се на това, че като свърши ще ми бъде хубаво. Остисках заради Стоян, който си упражняваше немския.

Градът беше необичайно спокоен докато се прибирах към дома. Всички бяха на стадиона и вкъщи. На мен ми стана рядко смотано, дори не можех да седя пред компа или да чета. Бях сам. Реших да си легна рано и да потъна в смирението на малкия човек.
Не се получи и ме обзеха тежки мисли.

Какво правя с живота си?

Защо се бавя с плановете си?

Защо ме мързи и защо съм толкова бавен във всичко?!?

Такива мисли минават в главата на човек след две поредни напивания и два дни трезвен. Всички имаме психика и тя е по-определяща и от най-големите идеи.
След два часа изчерпване на негативни варианти, мозъкът ми премина на абордаж:

Това ще направя... там ще отида...от утре почвам...супер, това как не ми е хрумнало?!?... Еее всичко се нарежда перфектно!

Към четири сутринта се кротнах душевно. Хапнах малко, бях изтощен. Сънчо беше близо.

И тогава се разбесняха и завиха глутници псета и вълци. Какво ги подкара? Нагона вероятно. А може би шут на пиян футболен фен или кисело ченге. Пълнолуние?

Подивяха. Подкарани от дива страст и ужас. Излязоха от крайните квартали и изоставени промишлени зони, които им станаха тясни.

И превзеха центъра.