автор: Casper

Можеш ли да ми нарисуваш
сълза –
най-чистото от моята душа,
изпълнена с мъка без болка,
кръстосана със сила – отломка,
калена в ненавист, гняв и тъга
сред безмилостна завист
и користна злоба,
родена непокорна в тъмната доба.

Можеш ли да докоснеш
сълза без ръце
и да я изпиеш жадно с устни
от моето лице,
да разпилееш целувки в тишината
под ударите на сърцата
ритмично отброявайки часове,
подарени от Съдбата.

Можеш ли да спреш
за миг сълзата –
кръвта на душата
и в очите ми мираж да се яви
като оазис сред пустиня,
без да остави кървава диря.

Можеш ли … виж, тя как сълзи …