автор: ortega

От каде ли спомена се връща,
усмихнатия вятър той прегръща,
дали детството ми помни
или в младостта ми той живее.

Ватъра си има къщта ,
там заспиват нашите тайни
бели петна в паметта ни.
Зиме лете той не спира
все събира все разхвърля
Днес не чувам песента му

дали под камък е заспал
Скръбтта в душата е събрал