Вълната глътна малко пясък и изхълца
с безумния си поглед на пияница.
И този тъй кървясъл слънчев свършек,
издува хоризонта до безкрайност.
Съвсем набързо – като залък скършен,
един рибар е предизвикал паника.
Изважда от морето странен пъзел,
във който лятото стаил е свойта сянка.
И сякаш стигнал на света до края,
човек въздъхва в мидена черупка.
Изгубва се в каналите рапанени
и чака....слънцето да се превърне в дупка.